Един от големите таланти на българския футбол, Станислав Иванов,

 
Един от огромните гении на българския футбол, Станислав Иванов, даде извънредно изявление за уеб страницата. Иванов приказва по необятен набор от тематики, измежду които засегна и акомодацията си в Съединени американски щати, като част от новия си тим – Чикаго Файър.
Юношата на Левски още веднъж беше безапелационен, че постоянно ще си остане левскар по душа и ще продължи да следи изявите на обичания клуб и отсега нататък.
Той взе отношение и по тематиката за прехвърлянията на млади играчи в чужбина и прехода от младежки към мъжкия футбол. Иванов е на мнение, че в клубовете се подчертава прекалено много на резултатите, вместо да се развиват съществени качества на играчите.
 
Здравей, Стаси! Вече над месец си в Америка и последователно опознаваш ситуацията, като цяло. Как усещаш живота в Съединени американски щати, досега?
Здравей, благодаря! Да, към този момент повече от месец съм в Америка. Чувствам се доста добре и това е допустимо с помощта на хората, които работят в клуба и с помощта на положителния колектив в тима. Мисля, че бързо ще привикна и ще вляза във формата, в която се чака от мен да бъда. 
 
Успя ли към този момент да опознаеш съотборниците си? Има забавни имена, измежду които Борис Секулич, който игра в ЦСКА, както и някогашни играчи на Валенсия и Сент Етиен...
Да, към този момент се срещнах с всички. Разбираме се доста добре, има няколко момчета, които са от Балканския полуостров, също като мен, което е отлично за акомодацията ми. 
 
Какви са главните разлики, които отчиташ досега, в подготовката и професионализма в Съединени американски щати по отношение на България?
Разликата е в действителност в подготвителния развой. Тук се натъртва доста повече на физическата подготовка спрямо условията в България.
 
Сезонът в Съединени американски щати стартира чак април месец. Ще ти даде ли това добра опция да влезеш мощно в шампионата, откакто си имал пълноценна подготовка?
Да, сезонът стартира след към месец. Сега задачата е да се подготвим по най-хубавия метод, целият тим, с цел да може да бъдем в най-хубавата си форма за началото на шампионата.
 
Как се стигна до самото прекосяване в Съединени американски щати, защото чухме за доста предложения и от много други страни?
Имаше и други предложения, само че от Чикаго Файър бяха доста настоятелни и поддържахме контакт в продължение на към една година преди самият трансфер да се реализира. Треньорският щаб сподели, че в действителност желае да ме има в тима, което ми повлия в последна сметка да избера точно Съединени американски щати пред някои други дестинации.
 
Съединени американски щати стартира да създава съществени футболисти през последните години, които стартират да намират място в най-големите шампионати в света. Разчупва ли се стигмата, че това е страна, в която отиват единствено играчи в напреднала футболна възраст?
Разбира се, че се разчупва стигмата. Виждате какъв брой млади футболисти се създават в тази страна и по-късно отиват в Европа,  във водещи тимове. Също по този начин, виждате, че всички тези играчи бяха продадени за в действителност съществени суми през миналите няколко години.
 
В МЛС се състезават някои страхотни звезди като Гонсало Игуаин, Блес Матюиди, Пато, Нани и така нататък Мотивиран ли си да се изправиш против тези имена?
Да, в действителност в МЛС се състезават много съществени имена. Това ми дава спомагателна мотивация, с цел да се трудя крепко, да надграждам над качествата си и един ден да стигна до равнището, на което точно тези звезди са се състезавали.
 
Ти стана следващият млад български играчи, който съумява да направи произлязъл трансфер в чужбина в последните месеци, дружно с Филип Кръстев и Вальо Антов. Виждаш ли още твои връстници или по-млади сътрудници, които да последват вашия образец?
На първо място, младите би трябвало да работят крепко, с цел да се потвърждават в родния шампионат, в българските си клубовете. Не би трябвало първата мисъл в главата им да е обвързвана с огромен трансфер в чужбина. Твърде постоянно следим практиката български юноши да вършат прехвърляния зад граница на 15-16-годишна възраст, след което да не съумяват да реализират нищо значимо в кариерите си.
 
Напоследък ти загатна, че преходът сред юношеския и мъжкия футбол в България е много спорен. Откъде идва главният проблем и за какво в чужбина се оправят по-добре?
Мисля, че в България има доста повече надарени деца, в сравнение с във всяка друга точка на света. По мое мнение обаче главният проблем при осъществяването на прехода от младежки към мъжки футбол се крие в работата на клубовете. Не се обръща задоволително внимание върху дадени съставни елементи, които ще са основни за развиването на футболистите по-нататък в кариерите им, а се търсят само резултати на много нежна възраст.
 
Ти самичък признаваш, че си същински левскар и че ще следиш изкъсо обстановката с клуба и отсега нататък. Виждаш ли още момчета от школата, които може да последват образеца ти и да станат съществени играчи за първия състав?
Да, несъмнено постоянно ще съм левскар по душа. Винаги ще поддържам тима на сърцето си. По отношение на младите мога да кажа, че първо би трябвало да си заслужат мястото в първия тим и по-късно е въпрос на това управлението да им даде нужното време, с цел да покажат качествата си. 
 
Задава се нов квалификационен цикъл, този път за Мондиал 2022. Смяташ ли, че излизането в чужбина ще ти даде и още по-добри шансове за място в националния тим?
Аз упражнявам и работя на 100 %, с цел да съм на най-хубавото допустимо равнище. Ако треньорският щаб реши да ме повика в националния тим, естествено постоянно бих се отзовал. За мен е чест да нося националната фланелка и без значение за коя възрастова група съм се състезавал, постоянно съм давал максимума от опциите си.
 
Ясен Петров беше назначен за селекционер, като той е и някогашен треньор на Левски. Имаш ли усещания от неговата работа?
Вижте, аз не мога да слагам оценки или да изричам някакви усещания за работата на хората от треньорския щаб. Моята работа е да съм фокусиран и да давам най-хубавото от себе си на терена. За останалото може да питате други хора.  
 
Какви ще са задачите пред националния отбор за идния цикъл, изключително предвид на доста сложната квалификационна група?
Не мога да дефинирам задачите. На този стадий, съгласно мен, е рано да се приказва за някакви съответни цели. На първо място, би трябвало да се построи боеспособен тим, който може да играе против всеки противник като еднакъв с еднакъв. Чак по-късно може да обрисуваме съответните цели, които този тим би трябвало да гони.